|
Мозъчносъдовите заболявания обхващат група заболявания, възникващи в резултат на нарушение на артериалното или венозното мозъчно кръвообращение. Могат да се изявят като остри и подостри инциденти (исхемични, хеморагични, венозни тромбози) и чрез хроничен тип оплаквания (от притискане на структури, съдово главоболие, енцефалопатия и др.).
Острите исхемични нарушения могат да се разделят на три групи според наличието и продължителността на симптоматиката:
- асимптомни
- транзиторни исхемични атаки
- исхемични мозъчни инсулти
Исхемичните мозъчни инсулти възникват в резултат на ограничаване или прекъсване на кръвотока, респективно на притока на кислород и глюкоза към главния мозък.
Исхемичните, заедно с хеморагичните мозъчни инсулти оформят синдромокомплекса на мозъчния инсулт.
Острите исхемични нарушения могат да се разделят на три групи според наличието и продължителността на симптоматиката:
Най-важните рискови фактори за исхемичен мозъчен инсулт са артериална хипертония, сърдечни заболявания, предсърдно мъждене, захарен диабет, хиперлипидемия.
Атеросклерозата е сред основните причини за остри исхемични инциденти. Засегнати са най-вече каротидните артерии, като се образуват плаки с локализация най-често в бифуркацията и sinus caroticus.
Исхемичните мозъчни инсулти се делят на три основни групи, които имат свои характерни особености по отношение на етиология, патогенеза, клиника.
емболичен мозъчен инсулт
Следствие на запушване на мозъчни или предмозъчни съдове от ембол с кардиален или артериален произход. Причини за емболичните инсулти са предсърдно мъждене, изкуствени клапи, пресен миокарден инфаркт, ендокардит, сърдечни пороци, дилатативна кардиомиопатия, персистиращ форамен овале, пролапс на митрална клапа - особено при млади пациенти.
Артериалните емболи са атеротромботични или холестеролови и се формират в arcus aortae, каротидните или вертебралните артерии.Редки са емболите вследствие на хирургия, от туморни клетки, мазнина или fibrocartilage.
Емболът достига бифуркацията или друго стеснение на съдовете, като може да остане там или впоследствие да се фрагментира и фрагментите да се придвижат по съдовете. Обичайно се формира бял инфаркт, но при фрагментиране, поради промени на стената на първоначално засегнатите съдове може да се получи хеморагично пропиване – червен инфаркт.
Най-често се засягат басейните на средните мозъчни артерии.
тромботичен мозъчен инсулт
Възниква след формиране на тромб върху улцерирала атероматозна плака. Мозъчната атеросклероза се развива като част от генерализираната атеросклероза. Обикновено плаки се формират на разклонения и извивки на мозъчните артерии. Плаката се разязвява вследствие на дегенерация или микрокръвоизлив в съдовата стена.
В резултат на ендотелната увреда се активира тромбообразуването. Отношение към процеса имат понижената активност на антитромбин III, протеин C и S.
В 70% се засягат големи съдове, а в 30% - малки, като се получават лакунарни инфаркти.
хемодинамичен исхемичен мозъчен
Развиват се при релативна недостатъчност на кръвотока, респективно кислорода и глюкозата.
Често се развиват при хирургични процедури. Засягат се зони, отдалечени от съдовия басейн.
| 
